Обича ме... не ме обича... * Loves me... loves me not...
Един от дежурните ни разговори с Наско:
"Мамо, да знаеш, че много те обичам!"
"Наистина ли?!"
(утвърдително кимане с глава)
"Ама колко много?"
"Ей тоооооолкова много!" (и детските ръчички в качеството си на любовен метър се раздалечават максимално една от друга).
"И аз те обичам... ама с ей толкова повече."
"Аз пък... аз пък... с още много по толкова."
Предполагам, че и вие често водите у дома разговори като този. Кой кого обича повече, с колко повече и защо... И като деца, и като пораснали все мерим любовта. В сантиметри, в километри ("от Земята до Луната"), в тонове (поне "петстотин хиляди милиона ") или в живо тегло ("колкото цяло стадо мамути"). Все търсим реални физически мерки за нещо толкова нематериално и ефирно каквото е любовта. Материалистът във всеки от нас търси веществени доказателства, следва познатите улики :)))
За да спрем веднъж завинаги с мерките и да подходим по- нетрадиционно към Свети Валентин, решихме да ви покажем една различна и много сърдечна валентинка. Идеята за нея се роди след поканата на Ива да й гостуваме по случай първия рожден ден на блога й. И понеже на рожден ден не се ходи без подарък, ние направихме тази картичка за нея. С ръце и сърце :))
"Мамо, да знаеш, че много те обичам!"
"Наистина ли?!"
(утвърдително кимане с глава)
"Ама колко много?"
"Ей тоооооолкова много!" (и детските ръчички в качеството си на любовен метър се раздалечават максимално една от друга).
"И аз те обичам... ама с ей толкова повече."
"Аз пък... аз пък... с още много по толкова."
Предполагам, че и вие често водите у дома разговори като този. Кой кого обича повече, с колко повече и защо... И като деца, и като пораснали все мерим любовта. В сантиметри, в километри ("от Земята до Луната"), в тонове (поне "петстотин хиляди милиона ") или в живо тегло ("колкото цяло стадо мамути"). Все търсим реални физически мерки за нещо толкова нематериално и ефирно каквото е любовта. Материалистът във всеки от нас търси веществени доказателства, следва познатите улики :)))
За да спрем веднъж завинаги с мерките и да подходим по- нетрадиционно към Свети Валентин, решихме да ви покажем една различна и много сърдечна валентинка. Идеята за нея се роди след поканата на Ива да й гостуваме по случай първия рожден ден на блога й. И понеже на рожден ден не се ходи без подарък, ние направихме тази картичка за нея. С ръце и сърце :))
Необходимости:
картон (за предпочитане цветен)
лепило
ножица
маркер
черен молив
бонбончета (или други стимуланти на вдъхновението)
печати (не са задължителни)
Най- напред очертайте с молив ръцете върху картона.
Изрежете внимателно по контура, за да няма "ръбчета". Изрежете и лента от същия картон (приблизителни размери 30х4 см).
Напишете с маркер посланието до любимия човек: "Обичам те..." (върху ръчичката, която ще е най- отпред) и "... толкова мноооого" (по цялото протежение на лентата). Не се притеснявайте, че надписът може да е накриво или буквите да не са равни... В несъвършенствата е чарът на картичката :)
Лапнете един бонбон (или парче шоколад), за да се заредите с още малко търпение и вдъхновение. След това сгънете картонената лента на хармоника. Ето така...
и залепете двата края върху обратната страна на всяка от ръчичките...
Това е. Валентинката ви е готова! По желание можете да я украсите с малки печати или с брокатено лепило. Изненадайте любимия човек с картичка до възглавницата или до чашата с кафе рано сутринта.
Надяваме се, че идеята ви е харесала и сме успели да ви настроим на любовна вълна :))
Коментари
Прегръдки....еййййй толковааааааааа.......