На гости на... Петя, котките и пражките потайности

В уютното междувремие между зимата и пролетта, когато все още не е достатъчно топло, за да поглеждаме към плажа и морето, но и не е така студено, за да се крием у дома от снега и вихрушките, поемаме с котешки стъпки към Прага, където надвесена над бялото платно, любимата ни Петя рисува поредната увлекателна история. В компанията на пухкавите си котаци Спаска и Риджо.

Запознах се с Петя преди няколко години, на едно от хендмейд изложенията в НДК, където двете си разменихме истории и котки. Рисувани, разбира се. Малко след това тя замина да живее в Прага, но връзката помежду ни остана жива. Знаете, обикновено така се случва, когато откриете сродна душа. Петя е най-лъчезарното същество, което можете да си представите. Изпод четката й излизат безброй колоритни истории, които от време на време споделя на Facebook страницата си (Petya KonstantinovaArt) или с изложба. Самата тя описва себе си като "обикновена жена в края на 30-те си, която е намерила любимото си занимание и живее с него вече няколко години в любов и разбирателство. Обичам общуването с животните и природата и деля времето си с две котки, но искрено се надявам в най-скоро време менажерията ни да приеме и куче... и не само."

Каква мечтаеше да станеш като малка?
Като съвсем малка мечтаех да стана певица, а в ученическите години се увлякох по журналистиката и виждах бъдещето си зад бюро в някоя редакция. Донякъде успях да сбъдна тази мечта.

А когато порасна?

Когато пораснах… мечтаех да имам повече време за труд и творчество… да мога да се занимавам само с това (доста смела и невъзможна ми се струваше тази мечта) и да пътувам... А всъщност тази „невъзможна“  мечта се оказа на една крачка разстояние.

Най-голямата ти беля?

Като малка често правех обратното на това, което ми казват големите (но кой не е бил така). Като дойдоха гимназиалните времена честичко послъгвах вкъщи, за да ме пуснат да изляза с приятели. Случвало се е и да бягам от училище…

Спомням си как на един детски лагер с мои приятелки отидохме да се пързаляме върху забръзналото езеро на Карандила... Беше забранено да се ходи по леда, но не издържахме на изкушението и цял следобед се пързаляхме по гладката повърхност... На другия ден ледът се пропука. Оказахме се голеим късметлии, че не се случи предния ден... Вкъщи, разбира е, ядох шамари, без да си  давам сметка какво толкова, но сега като се сетя.... бррррррр.....

Кое често те връща в детските ти години?

Ароматът на печена тиква… на зима… на домашна баничка… Има аромати, които веднага ме „изстрелват“ в някакво „преди“… Както и мелодии (някои телевизионни предавания така са се запечатали в ума ми, че веднага действат като ускорител за спомени).

Трябва ли да си талантлив, за да се занимаваш с изкуство?

Мисля, че да… Дарба, талант, въображение….Трябва да ти идва отвътре и да не го спираш, а да му предоставиш най-добрта форма да излезе.

Къде се раждат добрите идеи?

Навсякъде и по всяко време. Често една идея води до втора, трета… Започвам да рисувам нещо и още докато съм в началото на първото, вече зная какво ще бъде следващото рисувание… Друг път идеите се подават от съвсем обикновени ситуации. Примерно в една от предишните ми квартири вратата на банята беше толкова олющена и стара, че в нея виждах какви ли не форми и създания, които  в последствие пренасях върху рисунка… Най-често емоциите вървят ръка за ръка с музата, независимо дали са положителни или отрицателни… При мен основно емоциите генерират творческия импулс.

Кога откри, че рисуването ти носи удоволствие?

Винаги ми е носило удоволствие, но едва преди няколко години открих, че то може би има различна стойност (освен да ме успокоява), най-вече стойност за хората около мен. Преди това го приемах за нормална част от себе си и не му отдавах значимост, както не отдаваш значение на краката, с които ходиш, на ръката, с която пишеш, на очите, с които виждаш….

Любимите ти цветове?

Обичам ги всички, но сякаш съм най-привързана към двойката черно-бяло.

Какво има по много на бюрото ти?

Моливи, химикали, гуми, кафе, вино…  и котешки стъпки.

Какво обичаш да правиш, когато не твориш?

Много неща. Обичам да пътувам винаги, когато мога да си го позволя като време и финанси… Обичам да готвя (особено ако е за някой друг), обичам да прекарвам времето с приятелите си (което все по-рядко се случва и това безгрижно времесподеляне много ми липсва в Прага). Обичам да градинарствам по малко и да гледам как растенията живеят, израстват,  цъфтят, раждат.

Талантът, който много ти се иска да притежаваш?

Хм….. мисля, че съм щастлива с това, което имам.

Снимки: Личен архивр, Вибке Байхе