Думите, които лекуват * The words that treat

Психоанализата на новороденото? Днес идеята звучи шокираща и революционна. Известният френски психолог Мириам Сежер обаче го прилага успешно вече повече от двадесет години в родилното отделение на болницата "Antoine Beckler" в Кламарт, Франция, докато "слуша" бебета и техните майки. Срещнах се с Мириам през 2012 г. Причината за нашата среща беше първото й участие в "Дни на Франсоаз Долто" и представянето на българския пазар на книгата й "Думи, за да се родиш". От предварителната информация, която имах за нея (професор по "Психология и перинаталност" и президент на организацията "Каузата на бебетата"), очаквах, че ще видя сериозна, интровертна и не така емоционална жена. Но с първата си усмивка и енергичното ръкостискане в Педагогическия факултет на Софийския университет, Мириам ми показа, че нашата среща ще бъде по-скоро като приятелски разговор и по-малко сухо преподавателско интервю. С увлекателен събеседник като нея понятието време става разтеглива концепция. Част от нашия разговор с Мириам можете да прочетете по-долу...

Psychoanalysis and newborn? The idea seems shocking and revolutionary today. The famous french psychologist Myriam Szejer however applies it successfully for twenty years in the maternity ward of the hospital "Antoine Beckler" in Clamart, France, as she "listens" to babies and their mothers. I met Myriam in 2012. The reason for our meeting was her first participation in "Days of Françoise Dolto" and the presentation of her book "Words to be born" on the bulgarian market. From the preliminary information that I had about her (professor of "Psyche and perinatalnost" and president of the organization "The cause of babies') I expected I'll see a serious, introverted and frugal emotional woman. Not of the kind! With the first smile and a vigorous handshake at the Pedagogical Faculty of Sofia University, Myriam showed me that our meeting will be more like friendly conversation and less dry taught interview. With enthralling conversationalist like her time becomes elastic concept  Part of our conversation with Miriam you could read below...

Доказано е, че новороденото разпознава присъствието и гласа на майка си сред стотици други, то има спомен за тембъра и ниската честота на бащиния глас, в голяма степен различава майчината телесна миризма и вкуса на млякото й. Думите, които те отправят към детето си, изграждат връзка с него, важно е да се даде име на детето, да му се говори за неговите братя и сестри, да му се разкаже за условията на раждането му и за бременността – накратко, да предоставят на детето всички знаци, необходими за изграждането му като личност.

Недоносените бебета повече от другите се нуждаят от присъствието на майките и бащите си, много по- чувствителни са към това присъствие и биха го разпознали. Отделянето, наложено по медицински съображения, рискува да създаде речеви вакуум, езикова яма около детето. Мириам Сежер съветва родителите да посещават детето толкова често, колкото е възможно, за да запълнят ямата. Да му говорят, да му пеят детски песнички, ако желаят, да го милват, за да заместят постоянната грижа, която не могат да му осигурят. Сежер ги учи да следят кога детето ще си отвори очите и ще потърси контакт, съветва ги, когато им покаже, че е уморено, да стоят до леглото му, без да го безпокоят.

Children born prematurely, more than others need the presence of their parents... The separation imposed on medical grounds risks creating a vacuum speech. I advise parents to visit the child as often as possible to fill the void. To speak to it, to sing children's songs, if they wish, to caress to replace the constant care that they can't give it. It's good for parents to monitor when the child opens its eyes and sought contact, and when it shows that it is tired, to stand beside its bed without disturbing.

За бебетата и думите…

Дете само на няколко дни реагира на речта повече отколкото на другите типове дразнители, макар да се смята, че не разбира и думичка. Още докато е плод, то се научава да различава гласа на майка си от утробния фонов шум, от другите, външни източници на шум, и дори от гласовете на други хора. Новороденото разпознава този глас сред гласовете на други жени, предпочита го и го приема като идващ от същата жена, която е чувало в утробата. Доказано е, че плодът различава сричките на майчиния език. Той сякаш разполага със запас от фонеми на езика, чуван по време на бременността, и при раждането е вече „предварително подготвен” за този език. Тази предварителна подготовка остава в сила за около шест месеца, пред което време детето запазва предпочитание към майчиния език.

Пулсът и дишането на новороденото се променят, когато то чуе гласът на майка си сред няколко други, то търси този глас като отваря очи и си обръща главата. 

Мириам, кое е първото нещо, което родителите трябва да кажат на детето си, когато то се роди?

Каквото искат. Сега има особени случаи, когато родителите трябва да обмислят какво да кажат на детето, когато се роди, по отношение на това, което го засяга пряко. Например, ако майката е била опечалена от загубата на близък човек, детето си е дало сметка, че нещо се е случило, защото майката не го е износила по същия начин. Ако е починал бащата, след раждането майката ще бъде тъжна, защото той няма да е там, за да посрещне детето. Бебето ще усети това. За да се избегне депресираност на детето, за да разбере то за какво става дума, трябва да му кажеш причината за тъгата си. „Ако днес съм тъжна, то не е заради твоето раждане, а заради това, че баща ти не е тук, за да те види колко си красив\ а.” Но не е работа на детето да утеши майката, това не е неговата задача. Това е работа на бабата, лелята и т. н. Не е работа на децата да се грижат за родителите си, а родителите да се грижат за децата си. Ако майката е чакала близнаци и едното от децата не е доживяло до раждането, трябва да се знае, че бебето го търси след раждането. Често се вижда при бебетата, които са останали без близнака си, които не се хранят и не реагират. До момента, в който му обясниш, че братчето или сестричето му е починало и няма да го види. „Можеш да го запазиш в сърцето си, както и родителите ще го запазят. Но ти се единственото, което се е родило живо. И това е, защото ти си избрало да стане така. И трябва да се храниш, за да станеш голям човек.”

Могат да се дават много други примери. Трябва да обясним историята на бебето от времето преди неговото раждане.

Myriam, what is the first thing parents should tell their child after birth?

Whatever they want. There are special cases where they need to consider what to say to the child in terms of what affects him directly. For example, if the mother was grieving the loss of a loved one, your child should realize that something had happened because the mother did not worn the same way. She will be sad and baby will feel it. To avoid depression, to understand it for what it is, must be told the reason for mother's sadness. But not for the child to comfort the mother. It is not for children to care for their parents, but parents to care for their children. If the mother was waiting twins and one child didn't survive, she should know that the baby is looking for it after birth. I have often seen babies who lost their twin brother and who doesn't eat or react. You have to explain that the brother or sister died and it will not see it. "You can keep it in your heart, just like your parents will. But you are the only one that was born alive. And that's because you chose to be. You have to eat to become a great man." It is important to explain the history of the baby from the time before his birth.

Новородените страдат от най- разнообразни храносмилателни проблеми: те повръщат, плюят, имат диария или запек, имат колики, отказват да сучат или обратното – непрекъснато искат да сучат, плачат… Как могат да помогнат майките?
Достатъчно е да си зададат въпроса: какво ми казва детето, от какво има нужда, за да мога да намеря правилните думи и да му помогна? Майките имат вродено чувство да бъдат майки, съответно ако им бъде обяснено, че това е правилният подход, те би трябвало да намерят в себе си решението.

Newborns suffer from the most diverse digestive problems: vomiting, colicks, refused to nurse or the opposite - constantly want to breastfeed. they cry... How could mothers help to their babies?

Mothers should ask the question: what tells me this child, what needs to be able to find the right words to help him? Moms have an innate sense to be mothers. If they are told that this is the way to approach, they will find themselves in the decision.

А какъв е подходът ви при новородените, на които им предстои да бъдат осиновени?

Първо е важно да се знае, че изоставеното дете преживява много тежък момент. Ще бъде още по- драматично и тежко, ако не му кажем какво става. Важно е на едно изоставено дете да му се каже каква е неговата история, откъде идва, кое е, как се казва, причините за изоставянето му. Ако не се знаят, се казва, че не се знаят. И му се обяснява защо не се знаят. Например, ако е изоставено в кофа за боклук, трябва да му се каже, че майката е знаела, че ще минат боклуджиите, ще го намерят и ще бъде взето, защото човешко същество не се оставя да умре. Във всички случаи на детето трябва да се обясни защо е положението, в което се намира. Да му се обясни, които са хората, които се грижат за него и т. н. След това трябва да се обясни на детето какво ще му се случи, че ще бъдат търсени родители, които ще се грижат за него. И които ще го приемат в семейството си. Само ако едно дете знае защо е изоставено и какво следва, то ще може да премине траура и да премине към осиновяването. Много осиновявания минават неуспешно, защото никой не е обяснил на детето какво се случва и какво ще стане. Става дума и за по- голямо дете, и за кърмаче. Истините дори когато са горчиви, са много по- структуриращи за детето, отколкото една благородна лъжа.

Как се отнасяте към хората, които са скептични към вашите теории и към това, че трябва да се говори на новороденото?

Смятам, че те си имат причини за това и че не са готови за това. Че трябва да им се остави отворена врата, защото ще дойдат по- късно или това ще направят чак техните деца. Работя от 30 години и знам, че промените в манталитета на хората са бавни, но трябва търпение и промените се случват. Има крачка напред и крачка назад, но аз вярвам, че децата ще направят това.

  

Текст: Велиана Симеонова

Снимки: Collibri Books, Internet

Текстът е публикуван в сп. „Моето дете“