понеделник, 23 април 2012 г.

По книгите ще ги познаете :)



По случай Световният ден на книгата и авторското право решихме да ви покажем една по- различна книга. Или дневник. Или по- точно казано - арт дневник :) Започнат е преди близо две години и миналото лято - окончателно завършен. Разлистван е поне хиляда пъти, интерпретиран - още поне толкова :) Ние му казваме "книгата на Наско", защото в него са събрани детските спомени, емоции и вълнения на по- младата част от тандема ни. 
Идеята за книгата започна със забележка от учителката на Наско, че не умее да изрязва добре. Липсваше му търпение и изрязването му се струваше мнооооого досадно. Всъщност най- точната дума за случая не е изрязване, а кълцане - при това със замах :) И понеже от малък обожава книгите, предложих му да си направи своя. "Ама аз не знам да пиша" беше последвано от обяснението ми, че истории и спомени се разказват и с рисунки и колажи. Събрахме купчина стари списания и рекламни брошури, намерих един по- голям рекламен тефтер и оставих Наско насаме с ножицата, лепилото и флумастрите. И започна едно изрязване ("ама внимавам да не стане грозно") и лепене... Някои от страниците дори бяха озвучавани с монолози и възклицания.
Ето така изглежда първата страница на импровизираната книга (към момента в напълно хвърчащ вид):  


Следвана от страници с любими животни (в случая котки)...


...спомени за децата от предучилищна група...


... истории за славни рицарски битки...


... и жирафски приключения (най- обичаното животно от Наско)...


... а също и за страховити водни чудовища :) 


И какво ли още не... 
Показах ви само част от книгата на Наско. Разбира се, не й липсва и съдържание. Наивно, непълно и с дежурните за тази възраст разкривени букви и правописни грешки :)


В момента се работи по книга номер две. С повече текст и по- малко колажи и рисунки. Крие се старателно от мен, защото "иначе няма да ти е интересно". Мога само да ви препоръчам подобно занимание. Децата винаги имат какво да разкажат и покажат. Дори, ако ги смятаме за прекалено малки, неразбиращи и неможещи. 
Повече идеи за детски арт дневници ще намерите ето тук, тук и тук. Усмихната седмица!


петък, 13 април 2012 г.

Преброяване на великденските зайци * Counting the Easter rabbits


Реших предпразнично да не ви занимавам със сто и една идеи за боядисване на великденски яйца или набухване на козунаци (ще ги откриете на много други места). В този пост ще отдам значимото на великденските лакомства (усещам как повечето от вас доволно потриват ръце). И така... каня всички ви на чаено парти! Но не с Лудия шапкар и Белия заек. Парти със заешки бисквитки :) Взривяващо хрупкави и безкрайтно ароматни. Готови ли сте?
p. s.: Ако се чудите какво общо имат зайците с Великден. Псссст... ще ви издам легендата. Според нея великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек, но тъй като той все още е птица по душа, продължавал да прави гнезда и да ги пълни с яйца.  

Необходимите продукти с един поглед:
2 ч. ч. брашно
1/2 ч. л. бакпулвер
1/4 ч. л. сол
1/2 чаша несолено меко масло
1 ч. ч. пудра захар
1 голямо яйце, със стайна температура
1 ч. л. настъргана кора от портокал или есенция

Пресейте брашното, бакпулвера и солта в купа. В отделен съд разбийте маслото и захарта (с миксер на средно висока скорост), докато се получи пухкав крем. Добавете към него яйцето и портокаловата есенция. Намалете скоростта на миксера и подължавайте да разбивате сместа като постепенно добавяте лъжица по лъжица от сместа с брашното. Оформете с ръце меко тесто и го завийте в найлоново фолио. Оставете да отлежи в хладилника за поне 45 минути. 
През това време загрейте фурната на 200 градуса. Поставете тестото върху леко набрашнена повърхност и го разточете на лист с дебелина 1/2 см.  Изрежете зайчета с формичка за сладки. Наредете ги върху намаслена тава. Печете до златисто (около 10-12 мин.). Оставете зайчетата да изстинат напълно. По желание можете да ги потопите в разтопен шоколад.

Заешките бисквити са перфектни за сутрешното кафе на мама и тате ;) Но и малчуганите не биха ги отказали. Особено с бутилка плодов сок. Можете ли да се сетите за по- забавен начин за поднасянето му? 
Нещо за обяд? Например питка, оформена като заек и поднесена с гарнитура от свежи зеленчуци? Ммммм... 


А ако ви е останало малко от тестото, спокойно го разточете, нарежете го на тънки ленти и увийте от него тези чаровни зайчета :)


Децата ви със сигурност ще се влюбят и в тези мини козуначетата. Стандартната рецепта, но изпечена в чашки за крем карамел. Подробности за направата ще научите в сайта на Meeta.


Дори ако не обичате агнешко (както ние с Наско), сигурно ще прегърнете идеята за тези чаровни овчици, направени от котешки езичета и бонбони маршмелоу (повече - в сайта на списание Southern Living). 

При Димитрана пък открих две разкошни идеи за великденски лакомства. Козуначени пиленца - ето тук и...


... козуначени зайчета - точно тук :)

Шарени празници от нас! Обичайте се и бъдете добри :)

сряда, 4 април 2012 г.

100% газ, спирачки...


Още в момента, когато взе решението да вземеш сина си в офиса (само за днес, нали?), беше наясно, че си напът да извършиш огромна грешка. И въпреки това... Изправени срещу теб обстоятелствата те уверяваха, че не, ти наистина нямаш друга алтернатива. Да видим... Оставяш го на бюрото си с уговорката да не мърда и нищо да не пипа, а ти ей сега се връщаш... Пет минути по- късно кулминацията е налице: младежът е вкарал такъв фън шуй на бюрото ти, че ако искаш да намериш каквото и да е, ще ти трябва полицейско куче. Грешка - две полицейски кучета. Столът- въртележка, по обясними причини е окуцял, а мониторът на компютъра ти е здраво брониран от самозалепващи листчета. 
Започваш да се питаш какво ли още ще се случи преди края на работния ден... В съзнанието ти изплуват култови кадри от "Годзила" и "Денят на независимостта". Не бързай да се отчайваш. С помощта на няколко ключови канцеларски материала можеш да намериш занимание на момчето си. Поне за няколко часа.  

Най- напред изрови от бюрото си:
- няколко гуми за триене (поне два вида)
- макетно ножче
- моментно лепило
- кабърчета
- перманентни маркери

Най- напред нарежи гумичките с макетния нож (на по- малки и по- големи парчета), според модела на превозното средство. Ако детето ще е автомобилният инженер, по- добре му дай да реже с ножичка. 

Слепете отделните части с капка моментно лепило.


Монтирайте гумите от кабърчета и...  

... вече си имате едно готово камионче!

Комбинирайте и останалите части от гумения конструктор, за да направите още превозни средства. Нарисувайте прозорци и врати с перманентния маркер. Точно такива колички и камиончета няма да намерите в никой магазин. Гаранция! 

NB: Играта не е подходяща за деца на възраст под 4 години, заради опасност от поглъщане на някоя от частите.




неделя, 1 април 2012 г.

Светът е оцелял, защото се е смял!

............
Тригодишно момченце пътува с майка си в автобуса. По някое време детето се разплаква. Една добра лелка, за да го успокои, му подарява ябълка. То взима ябълката и се усмихва.
Майка му прошепва:
- А сега какво трябва да кажеш?
Момченцето се обръща към лелката с думите:
- Мита ли е?
...........
Вярно е, ежедневието с дете е всичко друго, но не и скучно :) Толкова много небивалици, толкова много усмивки... Убедена съм, че започнете ли да ги записвате, след осмата година вече ще сте изпълнили няколко тетрадки. А помните ли на какво се смяхте най- много, когато бяхте малки? Вероятно на същите смешки, от които децата ви днес се превиват от смях (а вие с досада въртите очи)... 
И понеже днес е Денят на шегата (тоест смехът е разрешен под всякаква форма и във всякаква опаковка), двамата с Наско избрахме да ви поздравим с едно любимо деЦко :) Всички майки, които обичат да крият сладкото на високо, да се чувстват специално поздравени ;)