четвъртък, 8 март 2012 г.

За (не)порастването...



Защо децата растат така бързо? Сякаш беше вчера, когато със старанието на отличничка  отбелязвах в бебешкия дневник поредното пораснало зъбче в устата на Наско. Днес, изправени пред огледалото в коридора, двамата броим падналите зъбчета и водим преговори кой да извади поредното (аз или зъболекарят). Здравейте, Дядо Коледа, Фея на зъбките и всички вие  митични герои, в които ми се е налагало да се въплъщавам през последните осем години от живота ми :) Здравейте, десетки снежни човеци, пясъчни замъци, хранилки за птици и картонени къщи, които сме майсторили заедно... Кога порасна това дете, наистина?..
Сигурно е било, докато трескаво отмятах задачите в календара, преследвах бъдещето и все пропусках да погледна встрани. Сигурно е било тогава... Дали пък още в началото не трябваше да му дам от онези, вълшебните хапченца на Пипи Дългото Чорапче, които се изпиваха със заклинанието: "Хайде, хапченца чудесни, никога да не поресна"?! Дали и аз не трябваше да изпия едно?! А?
Едно е сигурно: с времето трябва много да се внимава. Защото всеки момент е скъп и всеки спомен, който носи със себе си - важен.
Честит празник, мили мои! И честит празник на мен :)



Наско и аз преди две години :)
Двама с мама
( из „В лунната стая”, Валери Петров)

Колко е хубаво, когато сме двама.
Когато сме двама със мама!
Косата на мама е светла и мека,
ръката на мама е нежна и лека.
Тя много е мила и много добра е,
даже, когато не й се играе.
Но често до късно мама я няма,
тя работи в нейната служба голяма.
И само от работа ми телефонира,
а това не ми стига, то се разбира.
И истински хубаво е в нашата къща,
само когато тя от служба се връща
и погалва косата ми с уморена ръка.
Когато порасна, ще направя така,
че тя да не работи през целия ден.
Или нека да работи… но нещо при мен.


5 коментара:

Miss Emerald каза...

Еееех, Вели! Не знам и аз кога се случва това с порастването! Но, ако сега ти се вижда бързо, оттук нататък ще е още по-бързо, за съжаление! Не вярвах, когато ми казваха, че тръгне ли на училище, първите четири години от него минават много бързо, следващите, до 7-8 клас още по-бързо, а след това до стягането на абитуриентската вечер - като миг! До тук е така! И това малко ме плаши, защото ние стигнахме до това време, което щяло да мине като миг! Всячески се опитвам да бъде обаче един дъъъъълъг, дълъг миг или поне мъничко да го забавя, преди да отлети! И да му се наслаждаваме, оползотворяваме и радваме, за да го запазим завинаги жив и приятен в спомените си!
Но знаеш ли? Благодарна съм за всеки миг, колкото и кратък да е бил, защото съм получила неоценими, незабравими изживявания и емоции! Те ме топлят и усмихват!
Стихотворението е много хубаво!
Пожелавам ви весели и приятни мигове! Честит празник, Вели!

Маги каза...

Честит празник, Вели! Наистина толкова бързо растат децата,че не усещаме как е минало времето.

ivalex каза...

Честит празник, като да уловиш вода, да уловиш мига в който тихичко в съня израстват и грабват своите крила... не искам те да не растът, но искам аз да съм пак дете. Прекрасен стих... и тъжен, така отразява днешната реалност на децата отделени от мама рано, рано ... Понякога завиждам на жените от миналия век, имали са време за потомството и не са били роби на работата... нито на парите. А днес си купуваме всичко, а може би трябва да дадем пари на децата си та да могат те са купят малко време с нас. Прости ми размислите... Прегръщам те и прекрасен празник

KalySto каза...

Честит празник,Вели!
Не знам кога порастват, и аз не мога да разбера как става?! Та аз все още чувствам, че съм притеснено и неуверено малко момиченце.Само се надявам,че откраднатите мигове и целувки са им достатъчни да са сигурни,че са обичани!
Поздрави от мен!

Violet каза...

Ах, как добре си уловила и моите вълнения... ако на някой му попадне от хаченцата да свирка- искам кутиййка!