понеделник, 26 март 2012 г.

Плодовата салата - действие второ * Fruit Salad - Act Two

"Ябълки и круши, който не яде, той голям не ще да порасте..." Чакайте, чакайте... не беше така  песничката... Зеленчуци, зеленчуци... откровено казано и плодовете заслужават една такава хубава песен  :) Сега, когато пролетната умора става все по- осезаема, ежедневната допълнителна порция плодове е направо задължителна. Детето се муси на портокалите, а кивито го "боде" по езика? Няма проблеми! Въображението винаги е на наша страна :) Поднесете една по- различна плодова салата (в която всичко е вкусно и пъстро). 

Например облечена във вафлена фунийка. Ето така...

... или така (гарнирана с листенца свежа мента).

Върху облаче от бита сметана наредете тънки резенчета ябълка и круша, прибавете 1-2 гроздови зърна и поръсете със смлени ядки.

А какво ще кажете за плодова салата под формата на букет? Върху дървени шишчета поставете ягоди (потопени до половината в разтопен шоколад), ананас (изрязан с формички за сладки) и гроздови зърна.

Една идея за предстоящите великденски празници и как да разтоварите след дежурното преяждане с яйца и козунаци :)

Някой каза ли, че плодовете са скучни? А какво ще кажете за тези забавни муцунки, оформени с парченца плодове?

Усмихнати, сърдити, чаровни... да видим кой ще изяде най- много от тях!

Доста по- разхлаждаща е идеята за плодова салата на клечка. Нарежете на малки парченца киви, ягода, праскова и круша. Поставете ги в пластмасова чашка за еднократна употреба и оставете да пренощуват във фризера. Вкусно, лесно и забавно.

Плодова салата върху бисквитен блат. На това май му се казва плодова пица :)

Парченце мандарина, резен ябълка или морков... плодовете и зеленчуците ви предизвикват да експериментирате с вкусовете. Дори когато става дума за боички, от които да си оближете пръстите :)

петък, 23 март 2012 г.

Уроци по майчинство

Лесно ли е да бъдеш майка и какво научих в опитите си да бъда най- добрата мама за детето си - размишления на глас :)


Да бъдеш жена е задача с повишена трудност с всички домашни, професионални и майчински отговорности. Толкова много роли, толкова малко аплодисменти…
Какво научих за осем години като майка? Шест прости урока, които ми помогнаха да открия себе си и да прекроя недостатъците си.

Урок 1: Брой до три преди екшън!
Вярно е, преди да родя често пъти съм действала необмислено, импулсивно и рисковано. Вършила съм глупости, заради които днес пламвам само като се сетя. Сигурна съм, че всяка от нас носи в спомените си по нещо „бодливо”. Този недостатък започна да се култивира в момента, когато разбрах, че в мен расте живот.
Когато настоящето и бъдещето ми се свързаха с едно малко беззащитно същество, разчитащо на моята помощ, за да оцелее и да порасне като личност, необмислените постъпки станаха табу. Вярно, онова дяволче с хитрите пламъчета в очите още се опитва да изкушава мислите ми, но слава Богу, доброто в мен винаги е побеждава… И днес, преди да направя нещо, броя бавно до три, поемам дълбоко въздух и едва след това се решавам да действам.

Урок 2: Детето не е инвалид, душевно болен или клонинг…
… и не е нужно непрестанно да му казвам какво, кога и как да прави. Или да го правя вместо него. Да му помагам и съветвам, да се вслушвам и в неговото мнение за нещата, да му давам повече свобода за действие – ето това е моята задача като родител. Опитай и ще се изненадаш колко добре може да се справя то само.
Като майка винаги съм искала само най-доброто и най-безопасното за детето ми. Това обаче не означава, че трябва да отговарям вместо него на всеки зададен въпрос, да го афектирам със страховете си или да го карам да наваксва с всичко онова, с което аз не съм успяла да се справя. Може би то не иска да става фотомодел или следващия Леонардо да Винчи, вероятно свиренето на пиано го отегчава, а плуването – ужасява? Вместо да притискам сина ми заедно с открихме нещата, които му носят най-голямо удоволствие и започнах да го насърчавам според интересите му.
Разговаряй с малкото на всякакви теми. Включително и на такива, които по правило са запазени само за „големите” (любов, смърт, пари). Ще се учудиш, че то има свое мнение по всеки един въпрос. И това е хубаво. Най-важното: никога не издавай споделената с теб тайна! Общувайки с малкото, намали до абсолютен минимум употребата на „бебешки” думи. Децата се хранят, а не „папкат”, те обичат котета, а не „мяу- мяу”…

Урок 3: Майчинството прави жената красива…
…а не тежките гримове, сложните прически и скъпите козметики, с които сутрин се опитваме да прикрием следите от годините и житейските разочарования под очите. Нужна е само една целувка от малкото за „добро утро”, за да се гримираме с усмивка за цял ден. Само една прегръдка и онзи особен ореол на нежност се изписва около главата.

Урок 4: Във всяка от нас живее по едно дете…
… което чака да бъде прегърнато, успокоено и обичано. Най-вече, когато стресът, умората и напрежението се съберат в повече. Когато се опитваме да носим десетина дини под една  мишница и прекосяваме границите на възможностите си. Затова от време на време спирам да се страхувам от провал и признавам, че не, не мога да се справя сама, че имам нужда от помощ. За щастие, винаги се намира някой, който да сподели с мен товара на битието.

Урок 5: Идеални майки няма.
Така както няма идеални хора. Купчината прочетени книги и списания, свързани с отглеждането на детето, не ме правят тесен специалист на тема „родителство” или майка с десети дан по съвършенство. Не разчитам на готови рецепти, вслушвам се в женската си интуиция и сама достигам до много истини. Първата, от които гласи: за моето дете аз съм най-идеалната майка на света.
За да си спестиш излишните комплекси, спри да четеш статиите, в които перфектно изглеждащи холивудски актриси надълго и нашироко обясняват как са се върнали на снимачната площадка броени дни след раждането – с перфектна фигура и кожа, с най-лъчезарната усмивка на света и най-спокойното бебе и как в паузите между снимките успяват да кърмят малкото си, да сменят пелените му и да приготвят за вечеря онзи засукан специалитет, изискващ квалификация от „Cordon Bleu”.

Урок 6: Не се вкопчвай в детето като за спасителна сламка.
Малкото не бива да се превръща в системното ти оправдание за това, че не успяваш да си намериш работа, че бракът ти не върви или че не си се дипломирала. Имаш ли желанието за нещо, ще намериш и начинът за постигането му. Потърси корените на проблемите си и започни да ги решаваш стъпка по стъпка… Така ще си спестиш упреците към детето („Можех да стана добра художничка, ако не беше ти”). Не ограничавай личността си до ролята на майка. Развивай се. Щастливата майка означава щастливо дете.

Велиана Симеонова
(пълният текст - в новия брой на сп. „Моето дете”)


сряда, 14 март 2012 г.

Първа помощ за забравящи


Ако събера на едно място всички бележки, бележчици и записки (драскани набързо върху ръката ми, гръбчето на тефтера или изрезки от списание), които съм писала през последните три години, сигурно ще се получи един прилично дебел роман. Заглавието му? "Какво забравих да свърша, докато внимавах да не забравя". Винаги има нещо за вършене, задачите препускат в главата ми, а за мой късмет съм толкова разсеяна, че най- важното все се изплъзва неусетно... И ето тук е мястото да се извиня на всички вас, чиито рождени дни редовно честитя с няколко дни закъснение. Взимам си бележка :) 
От известно време започнах да си правя малки оригами тефтерчета, които изпълвам със задачите за деня и седмицата. Малки, практични и лесни за правене. Ако някой от вас има същия проблем със забравянето, мисля, че моят пример му бъде от полза. Все пак е човешко да забравиш, а още по- човешко - да си записваш :) 

Необходимият минимум материали:
лист хартия (цветен, кариран, бял... с формат А4 или по- голям)
ножица
лепило
тънкописец\ флумастер\ химикал...
парче тънък ластик\ ширит

Сгъни листа на две по дължина.

След това още веднъж... и още веднъж, за да се получат осем правоъгълника (в разгърнат вид).

Прегъни листа на две (по ширина) и срежи до средата, както е на снимката.

Сгъни листа хоризонтално и леко избутай двата края към средата, за да се оформи куб. 

Кръстосай и прегъни.

Залепи вътрешната част на оформените страници.

"Идиотски тефтер", "Бележки за НЕзабравяне", "Грижословици"... измисли подходящото име за  твоя верен помощник :)

За артистичен завършек на тефтера можеш да го увиеш с парче ширит или ластик и да добавиш копче (примерно).


А ето един малко по- луксозен вариант на бележника, който направих специално за една мама на две страхотни момчета (и чиято графа "време за мен" често остава празна). 
Поглед отвътре...
...и още веднъж...
А на задната корица е най- важната от всички задачи: "отдели време, за да усетиш аромата на цветята" :))

четвъртък, 8 март 2012 г.

За (не)порастването...



Защо децата растат така бързо? Сякаш беше вчера, когато със старанието на отличничка  отбелязвах в бебешкия дневник поредното пораснало зъбче в устата на Наско. Днес, изправени пред огледалото в коридора, двамата броим падналите зъбчета и водим преговори кой да извади поредното (аз или зъболекарят). Здравейте, Дядо Коледа, Фея на зъбките и всички вие  митични герои, в които ми се е налагало да се въплъщавам през последните осем години от живота ми :) Здравейте, десетки снежни човеци, пясъчни замъци, хранилки за птици и картонени къщи, които сме майсторили заедно... Кога порасна това дете, наистина?..
Сигурно е било, докато трескаво отмятах задачите в календара, преследвах бъдещето и все пропусках да погледна встрани. Сигурно е било тогава... Дали пък още в началото не трябваше да му дам от онези, вълшебните хапченца на Пипи Дългото Чорапче, които се изпиваха със заклинанието: "Хайде, хапченца чудесни, никога да не поресна"?! Дали и аз не трябваше да изпия едно?! А?
Едно е сигурно: с времето трябва много да се внимава. Защото всеки момент е скъп и всеки спомен, който носи със себе си - важен.
Честит празник, мили мои! И честит празник на мен :)



Наско и аз преди две години :)
Двама с мама
( из „В лунната стая”, Валери Петров)

Колко е хубаво, когато сме двама.
Когато сме двама със мама!
Косата на мама е светла и мека,
ръката на мама е нежна и лека.
Тя много е мила и много добра е,
даже, когато не й се играе.
Но често до късно мама я няма,
тя работи в нейната служба голяма.
И само от работа ми телефонира,
а това не ми стига, то се разбира.
И истински хубаво е в нашата къща,
само когато тя от служба се връща
и погалва косата ми с уморена ръка.
Когато порасна, ще направя така,
че тя да не работи през целия ден.
Или нека да работи… но нещо при мен.


понеделник, 5 март 2012 г.

Джаз за начинаещи * Jazz for Beginners


Ако репертоарът ви с любими детски песни вече скърца от "Бански на лалета" и "Хей, ръчички", защо не му влеете глътка свежест с малко "шуби- дуби" и "ди- би- да- би- ди"? Може да ви прозвучи странно, но повечето деца харесват джаз музиката още от първото слушане. Описват я като "шарена", "забавна" и "усукана". Или накратко казано - страхотна!
  Тази събота от галерия Credo Bonum ни канят на Джаз уъркшоп. Малки, големи и малко по- големи деца, елате да научим повече за музикалните инструменти, използвани в джаза и да посвирим на тях. И още: танци, забавни игри (като например търсене на различни музикални инструменти по снимки) и почерпка с био боза Harmonica.  
Ако не живеете в София и нямате път насам тази седмица, зарадвайте  детето си с порция бибоп, суинг и много джаз с албума на Putumayo Kids - "Jazz Playground". И нека музиката бъде с всички нас!

четвъртък, 1 март 2012 г.

Честита Баба Марта!

Или както един познат обича да казва: "Happy Baba Marta" :) Бъдете здрави, усмихнати и пълни с идеи!