сряда, 26 февруари 2014 г.

Майка с... часовников механизъм


Как да използвам времето си ефективно? Умея ли правилно да разпределям текущите задачи? Въпроси като тези налагат спешно да потърсиш отговор...

На входната врата се звъни, съседката ме моли за чаша брашно. Говорим малко – за децата, за анемичния сняг миналата седмица, за планираното събрание на входа (саботирано от грипния вирус). 15 минути отлетяха неусетно. Брашното обаче ми напомни нещо – за следобедна закуска мога да направя палачинки. Имам ли достатъчно яйца? Хвърлям бърз поглед в хладилника. Четири, би трябвало да стигнат. А дали в шкафа случайно не е останало от ягодовото сладко? Перфектно, следобедната закуска е планирана, остава само и да се приготви. Това обаче по-късно. Сега трябва да заседна над материала за „Моето дете” (преди това набързо ще налея чаша кафе). Още седем минути отлетяха. Крайно време е да започна. Най-напред: поставям си точни цели. Хм, това не е трудно, статията трябва да се предаде най-късно след два дни, целта е начертана. Второ: да добия цялостна представа за нещата, за които ще пиша. Материалът за темата вече е събран, концепцията е почти избистрена (за по-сигурно съм се регистрирала и на сайта-органайзер www.rememberthemilk.com). Трето: поставям си приоритети. Тук вече започва трудното. Работата ми е важна, но... съседките, палачинките, свекървата на телефона, прането... Четвърто: добро планиране. Да, днес ще бъда бяла и добра и ще довърша до край плана за материала: кое е най-важното, най-интересното по темата; какво още трябва да прочета и проуча? Вече е десет и половина, в три и половина трябва да съм готова със следобедната закуска. Пето: нямам безкрайно много време на разположение. Това последното бързо ме мотивира за действие.

Телефонът звъни. Поръчаната по интернет книга на тема „Мениджмънт и управление на времето” ще ми бъде доставена в един. В един и половина като че ли имах час за зъболекар... Решавам, че ще изчакам книгата и в чакалнята ще прехвърля съдържанието й. Ето на това му викам успешно управление на времето! В сметката включвам и 40 минути за пазаруване на  плодове и зеленчуци, както и среща с учителката по английски на сина ми.
Отново пред компютъра. Мобилният ми телефон звъни. Не отговарям – все пак имам приоритети! Чета, водя си бележки, съставям първите формулировки. Часът е два и половина - време е за палачинки. В четири и половина открадвам час за писане (преди да започна с приготвянето на вечерята). Малко преди това съм напълнила пералната машина и съм изгладила ризата за срещата си утре – няколко неща така и не отметнах – да върна обаждането на свекърва ми, да отида на йога, да поръчам подаръка за рождения ден на съпруга ми. Мда, трудно е да управлявам времето си перфектно, при условие, че не съм сама на света. Всеки, който има съседи, приятели, куриери, деца с треньори по карате и учители по английски, куче, котка, морско свинче и свекърва непрекъснато ще трябва да прекъсва работата си, трябва да бъде гъвкав и спонтанен – и да е достатъчно спокоен, ако не успее да свърши всичко за 24 часа.
 
Със сигурност усещането, че времето изтича през пръстите, ти е добре познато. Темпото на живот на нашето невротично общество с всеки изминал ден става все по-бързо, а 24 часа са крайно недостатъчни, за да успеем да се справим с всички задачи и ангажименти. Ежедневната рутина и непрестанният шпагат между работата, семейството и домакинските задължения, бавно ни отчуждават от приятели и близки. Всеки има нужда от допълнително време, но как да си го набавим?


Омагьосай времето в седем стъпки:
  1. Направи списък със задачите. Какво трябва да се свърши в семейното ежедневие? Направи списък, но непременно вземи по-голям лист! Задачите не са никак малко: съпругът, децата, домакинската работа, домашните, сервизът за колата, социалните контакти... Не всичко е досадно, някои от задачите са наистина приятни и забавни, но всичко отнема време. Когато имаш общ поглед върху задачите, по-добре ще осъзнаеш защо все не смогваш да се справиш с всичко. Следващият плюс - с подобен списък по-лесно ще успееш да разпределиш ангажиментите между членовете на семейството. Загради онова, което ти идва в повече и с което с радост би се разделила, а остави всеки от семейството ти да избере кое ще поеме като свое задължение. Така ще намалиш част от ежедневния си стрес.
  1. Планирай резервно време. От днес чистенето с прахосмукачка продължава един час. Имаш нужда само от 30 минути?  Не, трябва ти един час. Винаги планирай предварително поне 60 процента от деня като за всяка от задачите запазиш двойно повече време от преди. Винаги възниква нещо непредвидено. Вече 20 минути 8-годишният ти син не може да разбере задачата по математика, 5-годишната ти дъщеря не може да си намери пачката за балет и пътят до залата става двойно по-дълъг от предвиденото... Ако планираш деня си до последната минута, никога няма да успееш да свършиш всичко намислено. Единственото сигурно нещо е стресът. Ето защо чистенето с прахосмукачка отнема един час. А ако свършиш по-рано, отдели време за чаша кафе пред телевизора.
  1. Не се старай да бъдеш перфектна. Не се срамувай от пицата за вечеря: полуготовите храни могат да ти спестят много време. Всеки, който менажира семейството си и ходи на работа на пълен работен ден, има много ангажименти. Когато всичко трябва да се свърши на 100 процента, времето не стига. Огромно е облекчението да не бъдеш перфектен. Ето защо не се срамувай да сервираш за вечеря панирани пилешки хапки, вместо домашно приготвена пилешка яхния или да гладиш блузата си само отпред (задната й част и без това остава скрита от сакото).
  1. Не оставяй задачите да се натрупат. Винаги остава по нещо несвършено, дори когато си планирала всичко перфектно. Най-досадното в цялата работа е, че малкото несвършени дреболии, постепенно прерастват в огромна купчина със задачи, която впоследствие дълго и усърдно трябва да се разчиства. Ето защо е по-добре навреме да довършиш набелязаните задачи до край. Как? Предварително планирай период от седмицата, когато да свършиш всичко несвършено. Така няма да се налага да отлагаш други ангажименти (което ще доведе до ново задръстване със задачи) и ще спечелиш свободно време.
  1. Свърши пет задачи и спри. Членовете на семейството са един екип: всеки със своите ангажименти. Майките и бащите се грижат за децата, за домакинството и работата си. Децата трябва да ходят на детска градина/ училище, да свирят на пиано, да спортуват. Дали пък ежедневието на средностатистическото семейство не е заплашено да потъне в хаос: кой кога, къде се намира? Кой какво може да свърши? Кой за какво е отговорен? Опитай с пет точковата система за задачи: нека всеки поема по пет задължения дневно. Което означава: след работа (1) мама пуска пералнята (2), помага на дъщеря си за домашните (3), пазарува (4), приготвя вечерята (5) и край. След работа (1) татко приспива децата (2), измива чиниите (3), подрежда текущите сметки (4) и глади ризата си за следващия ден (5). Дъщерята ходи на училище (1), пише домашните си (2), подготвя се за състезание по плуване (3), разчиства масата след вечеря (4) и играе с братчето си (5). Синът сутрин се облича сам (1), слага покривка на масата (2), подрежда играчките си (3), кротко си играе с децата на площадката (4) и мие зъбките и очичките си (5). Ако отделиш време, за да изготвиш подобен план за всеки ден от седмицата, ще установиш, че много от задачите се свършени безпроблемно. Освен това съвместното планиране показва на децата, че всеки член на семейството трябва да участва в семейния живот.
  1. Прави почивки. В ръководството за семеен мениджмънт е добре да включиш термина „златен час” . Всеки има нужда от поне един час само за себе си: без мобилен телефон, без задачи, без работа и без някой, който непрекъснато да иска нещо. Вземи насериозно своя златен час – вероятно това е времето сутрин, когато си се събудила преди останалите? Време е за чаша кафе! Или пък златният ти час е вечерта, когато децата вече са в леглата. Чаша вино и увлекателно четиво?  През деня също можеш да натиснеш Pause: планирай четвърт час за еспресо, кратка разходка из града или за отдих на пейка в парка край фонтана.
  1. Не взимай прекалено на сериозно хаоса и себе си. Има дни на безтегловност, когато перфектно си разпределила задачите и времето, но въпреки това всичко върви наопаки: децата се размотават и денят още от сутринта започва с разправии. По пътя към детската градина и работното място колата ти сдава богу дух. На работното място някой от колегите ти е болен, затова вместо в пет, ще трябва да си тръгнеш в седем, а след това у дома трябва да се подготвиш за вечерята със свекъра и свекърва си. Био пилето, купено набързо, всъщност се оказва кокошка на преклонна възраст, която увира след цели два часа. Бульонът пък ухае съмнително и най-доброто, което успяваш да направиш с него, е да го изхвърлиш в тоалетната чиния. Остават ти две възможности: да изпаднеш в нервна криза или да поръчаш пица по телефона, а след това да забавляваш гостите си с историята за съмнителното био пиле.

Защо децата непрекъснато се мотаят?

Нужни са поне двадесетина минути, докато синът ти обуе ботушите си; близо стотина минути, докато дъщеря ти изяде попарата си за закуска. Защо винаги става така? Децата (за разлика от нас възрастните) имат различна представа за времето. За тях не са важни минутите, а моментът. Тяхното ежедневие не е разделено на 24 часа, а на преживяванията, които искат да изживеят на спокойствие. Децата не се размотават, за да те дразнят, те просто защитават своя ритъм на живот. Едва след 8-годишна възраст малкото осъзнава реалното значение на времето и разбира какво означава „точност”. Дотогава е добре предварително да планираш достатъчно време за размотаване.


Велиана Симеонова
публикувано в бр. 07/2012  на сп. "Моето дете"


2 коментара:

traiana каза...

Чудесно казано и написано!Познах се в повечето ситуации, но отдавна ходя с тефтер и списък:) Така винаги имам време за кафе пред телевизора:)

Green-Eyed Girl каза...

Не е зле :) За съжаление при мен тефтерите и списъците не помагат... времето все така продължава да не стига. В идеалния ми вариант денонощието трябва да е поне 36 часа.
За кафе обаче има време винаги :)